Защо поколението на 90-те трудно се доверява на инвестициите?

Как опитът от прехода, финансовите кризи и семейните истории влияят върху начина, по който днес мислим за парите

Има едно поколение, за което думата „инвестиция“ често не звучи като възможност, а като риск.

Това са хората, израснали през 90-те години.

Много от тях днес са в активна възраст, имат професия, собствен бизнес, семейство, доходи и спестявания. Някои вече притежават имоти и мислят за следващата стъпка.

И въпреки това, когато стане дума за инвестиции, реакцията често е:

„Не знам… прекалено рисково е.“

Защо?

Може би защото нашето отношение към парите не започва с първата заплата.

То започва много по-рано — с това, което сме видели у дома.

Поколението, което се научи първо да пази парите

Хората, израснали през 90-те, са видели финансови истории, които днес за по-младите поколения звучат почти невероятно.

Спомнят си разговорите на родителите си за пари.

Спомнят си страха.

Спомнят си как спестяванията могат да загубят стойността си и как нещо, което вчера е изглеждало сигурно, утре може да не бъде.

Някои семейства са загубили значителна част от спестяванията си. Други са избрали единственото, което им е изглеждало разбираемо и сигурно — имота.

И така постепенно се е формирало едно много силно убеждение:

„Най-сигурно е това, което можеш да видиш и притежаваш.“

Затова за много хора от това поколение инвестицията естествено се свързва с покупка на недвижим имот.

Апартамент.

Къща.

Земя.

Нещо материално.

Нещо, което можеш да видиш, да посетиш и да оставиш на децата си.

„Не рискувам парите си“ също е финансово решение

Тук обаче има един важен парадокс.

Когато човек казва:

„Не искам да рискувам парите си“,

той всъщност вече взима инвестиционно решение.

Решението е да не инвестира.

Но това не означава, че парите му не са изложени на риск.

Те могат да губят покупателна способност.

Може да има пропусната доходност.

Може да има концентрация на почти цялото богатство в един актив — например един имот.

Затова според мен въпросът не е:

„Инвестициите рискови ли са?“,

a „Разбирам ли риска, който поемам, и съответства ли той на моите цели?“

Това е много различен въпрос.

Защо имотът изглежда по-сигурен?

Като консултант по имоти и кредити много често виждам именно това отношение.

Чувала съм неведнъж от клиентите си:

„Във фондове не бих вложил и евро.“

Но същият човек може да вземе голям ипотечен кредит и да закупи имот за стотици хиляди евро.

И да приеме това за по-малко рисково.

Разбирам защо.

Имотът е материален.

Можеш да го видиш.

Можеш да живееш в него.

Можеш да го отдаваш под наем.

Можеш да го оставиш на децата си.

Но материалното не означава автоматично безрисково.

И един имот също има рискове — местоположение, ликвидност, цена, разходи, данъци, поддръжка, финансиране, концентрация на капитала.

Затова не бих противопоставяла имотите на финансовите инвестиции. Те не са конкуриращи се решения, а различни инструменти, които могат да имат различна роля в едно добре обмислено финансово решение.

Въпросът не е кое е „по-добро“ — имотът или финансовата инвестиция. Въпросът е кое решение е подходящо за конкретния човек, за неговия финансов ресурс, хоризонт, цели и отношение към риска.

Важно е човек да разбира какво притежава и защо го притежава.

Проблемът не е, че поколението на 90-те е „страхливо“

Всъщност аз не бих нарекла това страхливост.

По-скоро е научена предпазливост.

И това е огромна разлика.

Когато си израснал в среда, в която финансовата сигурност не е изглеждала даденост, естествено е да цениш сигурността повече.

Това поколение се научи да спестява.

Да не харчи всичко.

Да има „за черни дни“.

Да купува нещо, което има реална стойност.

Тези навици са ценни.

Проблемът възниква, когато предпазливостта се превърне в пълно отказване от всякакъв инвестиционен риск.

Защото тогава човек може да пази парите си толкова внимателно, че постепенно да пропуска възможностите да ги управлява по-ефективно.

А какво се случва с децата ни?

Тук темата става още по-интересна.

Много от нас несъзнателно предаваме на децата си не само своите финансови знания, но и своите страхове.

Ако детето постоянно чува:

„Инвестициите са опасни.“

„Не вярвай на банки.“

„Парите се губят.“

„Най-сигурно е да си купиш имот.“

то вероятно ще изгради собствено отношение към парите още преди да е започнало да печели.

Но можем да предадем и нещо друго.

Не конкретна инвестиция.

А умението да задава въпроси.

Какъв е рискът?

Каква е потенциалната доходност?

За какъв период ще бъдат ангажирани парите ми?

Мога ли да си позволя загуба?

Разбирам ли продукта?

Как се вписва това решение в цялостното ми финансово положение?

От „страх ме е“ към „разбирам риска“

Може би това е най-важната промяна, която трябва да направим.

Не е необходимо да се превръщаме в хора, които поемат големи рискове.

Не е необходимо всички да инвестират по един и същи начин.

Не е необходимо дори всеки човек да инвестира.

Но е важно решението да бъде осъзнато.

Да не казваме:

„Не инвестирам, защото всички инвестиции са опасни.“

А вместо това:

„Разбирам различните възможности и съм избрал тази, която съответства на моите цели, хоризонт и отношение към риска.“

Това вече е финансова грамотност.

Какво виждам в работата си с клиенти

През годините съм срещала хора с много различни доходи.

И едно нещо ми прави впечатление отново и отново:

отношението към парите не зависи само от размера на дохода.

Някои хора с високи доходи са изключително предпазливи и държат почти всичко в познати и разбираеми активи.

Други с напълно обикновени доходи постепенно са изградили спестявания, инвестиционен план и финансова сигурност.

Разликата много често е в знанието, навиците и решенията, а не само в размера на заплатата.

Може би поколението на 90-те не трябва да забравя страховете си

А да ги превърне в знания.

Нашият опит има стойност.

Той ни е научил да бъдем внимателни.

Но следващата стъпка е да се научим как да бъдем внимателни, без да се страхуваме от всяка възможност.

Защото финансовата грамотност не означава да знаеш как да направиш най-високата доходност.

Означава да можеш да взимаш по-добри решения с парите си.

И може би точно това е разговорът, който поколението на 90-те трябва да води днес — не дали инвестициите са страшни, а как да разбираме риска, преди да взимаме решения.

Аз вярвам, че доброто финансово решение започва не с конкретен продукт, а с правилните въпроси.

Като консултант по имоти, кредити и инвестиции, за мен най-важната част от работата е именно тази — да помогна на клиента да разбере възможностите пред себе си и да вземе решение, което е подходящо за неговата ситуация.

Защото няма универсално правилна инвестиция.
Има правилно информирано решение.

Picture of Анелия Стоянова

Анелия Стоянова

Основател | ЕлиТдом
Независим консултант по недвижими имоти, ипотечно кредитиране и инвестиции

Scroll to Top